Астрономи откриха една изключително странна екзопланета на едва 31 светлинни години

Астрономи откриха една извънредно странна екзопланета на едвам 31 светлинни години от нас. Тя се споделя Gj 367b и е една от най-малките, на които сме се натъквали до този миг. Като размер надвишава леко Марс, само че в същото време е и един от най-компактните светове въобще – с компактност, която е съвсем същата като тази на чистото желязо. Нещо повече – среща се извънредно покрай своята звезда – обикаля я един път на всеки осем часа.

Астрономите са безапелационни, че откритието е извънредно значимо. Следващата им цел е да схванат по какъв начин тъкмо се е формирала.

„ На базата на точните калкулации на радиуса и масата ѝ класифицираме Gj 367b като скалиста планета – споделя Кристин Лам от Института за планетарни проучвания към Немския аерокосмически център. – Изглежда сходна с Меркурий. Това я нарежда в категорията суб-земеподобна планета и ни прибавя с една крачка по-близо до откриването на „ втора Земя “.

Астрономите откриват множеството екзопланети благодарение на два съществени метода. Най-често прилаганият е директният. Тук на помощ идват телескопи като „ Кеплер “ или TESS (или в тази ситуация на първичното изследване на L98-95 – спектографа Carnegie Planet Finder). Те се взират в избран регион на небосвода и търсят повтарящи се спадове на равни шпации в звездната светлина – те са вследствие от орбитираща към нея екзопланета, преминаваща сред нас и своята звезда.

При втория способ астрономите мерят радиалната скорост и търсят промени в позицията на звездата, защото планетите упражняват едва гравитационно притегляне върху своите звезди и по този метод ги карат да се придвижват напълно малко по обща орбита (и Слънцето прави това). Колкото по-масивна е екзопланетата, толкоз по-изявен е сигналът.

Що се отнася до Gj 367b, екзопланетата е открита напълно инцидентно. Нейният пренос е бил засечен от галактическия телескоп TESS. Повтарящите се спадове на равни шпации в звездната светлина могат да ни кажат какъв брой огромна е транзитиращата екзопланета. Именно по този метод изследователският открива, че диаметърът на екзопланетата е малко над 9000 км.

Впоследствие учените употребяват метода на радиалната скорост, с цел да видят по какъв тъкмо метод гравитационното притегляне на екзопланетата се отразява на звездата. Това им разрешава да изчислят масата на Gj 367b и надлежно – нейната компактност – 8106 грама на пространствен сантиметър. Земната компактност е 5,51 грама на пространствен сантиметър, а тази на желязото – 7,874 грама на пространствен сантиметър при стайна температура.

Всичко това би могло да ни разкрие информация за състава на екзопланетата, защото в нашата лична Слънчева система има свят, подобен на нея.

Високата компактност сочи, че ядрото на планетата е желязно и то е преобладаващо. Подобни свойства се следят и при Меркурий, който има непропорционално огромно ядро от желязо и никел, което откроява планетата от останалите земеподобни светове в Слънчевата система.

Важно е да отбележим, че не е допустимо Gj 367b да е втора Земя. Да, екзопланетата орбитира алено джудже, чиято маса е ½ от слънчевата (т.е. една надалеч по-студена звезда). Фактът обаче, че се намира толкоз покрай нея, значи, че е въртенето ѝ е синхронно. Синхронно въртене е термин, с който в астрономията се разказва ротацията на тяло (А), намиращо се на орбита към друго тяло (Б), при която орбиталният ѝ интервал е еднакъв на интервала на въртене към оста си, или с други думи – спътникът А е постоянно извърнат с една и съща страна към централното тяло Б. От друга страна, не е наложително тяло Б да е обърнато с една и съща страна към спътника си А.

Синхронното въртене е разследване действието на приливните сили сред двете тела, които ротират към един общ барицентър. Първоначално централното тяло и спътникът му не са били със синхронно въртене, само че под въздействие на приливните сили и двете тела забавят ротацията си, като в същото време огромната полуос на орбитата на спътника нараства, т.е. дистанцията сред тях се усилва.

Всичко това значи, че Gj 367b е подложена на опустошително радиационно излъчване. На дневната ѝ страна температурите доближават към 1300-1500 градуса по Целзий, а това не е изключително населен климат.

Откритието на Gj 367b обаче може да ни помогне да намерим други светове, които са много по-обитаеми.

За да бъде населен един свят, орбитиращ към сходен клас звезда, той би трябвало да прави едно цялостно завъртане за 2 до 3 седмици, счита Джордж Рикър от Института за астрофизика и галактически проучвания Кавли към Масачузетския софтуерен институт. „ Тъй като тази звезда е толкоз близко [до нас] и толкоз ярка, има сериозен късмет да открием и други планети в тази система. Сякаш тук има знак, гласящ: „ Търсете още планети! “.

Изследването е оповестено в Science.

Източник: Science Alert